Реалност – ден 228

 „Протестът продължава 228 дни. Според мен неговата цел не е, повтарям, НЕ Е да популяризира едно или друго лице. Целта е #ОСТАВКА на правителството О. и 42 НС. Точка. Искането на тази оставка е заради: 1. Порочното управление от типа "Пеевски 2.0."; 2: Назначенията в администрацията и съдебната власт от типа "Доган, версия 1.0"; 3. Проектите, които загорбват държавата и нейните данъкоплатци от типа АЕЦ Белене; 4.Унищожаването на българската природа от типа Странджа; 5. Цензурата и подмяната на словото; 6.опасността България да излезе от ЕС и да се включи в СССР; 7 и др. Точка.” – Добрата фея (тоест аз във ФБ).

Ще предизвикам голяма изненада у всички като кажа, че много често разсъждавам върху протестите. В последните 4 дни особено. Тази, да я наречем, нова окупация провокира доста спорове, включително и сред хора, с които, по принцип, на темата протест сме 99 % съгласни. За, против и откровено безразлични.. 

Интернет за партийна употреба

Медийната ситуация в България е известна на всички. Да я опишем като печална, бе направило от нас непоправими оптимисти. Огромната част от медиите се ползват като „бухалки” за вкарване в правия път на един или друг. Фактите се преиначават, ако изобщо присъстват. Тенденциозното представяне на различните казуси създава абсолютно погрешна представа у публиката за реалната ситуация. Да не говорим за неясната собственост, скритото или явното отстояване на интересите на различни партийни и/ли икономически субекти. 

На фона на тази картинка, все пак, има и лъч надежда – динамично развиващата се обществена среда, в комбинация с динамично развиващите се технологии, създава едно, да го наречем, информационно гражданско общество. Това са хора, които се интересуват, вълнуват и търсят информация, ползват поне няколко източника и, не рядко, предпочитат да видят оригинала, а не неговите интерпретации. Това са хора, които очакват от публичните фигури, или претендиращите да са такива, да предоставят информация в интернет пространството. Нещо повече, те го изискват. Или изобщо не ги забелязват. 

Шум в системата

 „Шумът е един от основните фактори с неблагоприятно въздействие върху населението”

„Шумът е всеки звук – без значение, каква гръмкост има – който действа негативно върху човека т.е. има неблагоприятно физиологическо или психическо въздействие и може да нарушава личния или обществения живот на отделни личности или групи от хора.

Звукът се измерва с относителна скала, единицата се нарича децибел (dB). Долната акустична граница (0 dB) е пределът, от който сме способни да възприемаме звука. Горната акустична граница (130 dB) е пределът, над който възприемането на звука е болезнено.” 

Шумът разсейва, пречи да се съсредоточим и има неблагоприятно въздействие. Шумът в общественото пространство е на път да ни запрати назад във времето, отвъд 1989 година… Разсейването с, на пръв поглед значими, но на втори – просто шумни казуси, води до разфокусиране на обществената енергия от истинските проблеми. Проблеми, чийто симптоми са въпросните казуси, но далеч не се изчерпват с тях. 

Петното – шум в системата. Истинският проблем е корумпираната среда, която позволява такива явления и липса на справедливо правосъдие за всички, тоест корумпирана съдебна система.