Поради многобройните, коя от коя по-адекватна, промени в
транспортната схема на София, моята особа предпочете да се откаже от картата за
метро (Месечна - Цена: 35,00лв. (персонализирани); 42,00лв. (неперсонализирани)) и да мине на билет (За еднократно пътуване - Цена: 1,00лв.) (това защо моята
особа не е минала на вариант електронен билет за 10 еднократни пътувания,
заредени в ЕК – 8,00 лв. е въпрос на недосетливост от нейна страна). Може пък
да си падам по билетчета.
Освен това игралният автомат, който седи на всяка
метростанция в повечето случаи те остави да печелиш – пускаш монетки и печелиш
билет, не винаги, но в повечето случаи. И ако работи. Какъвто не беше случаят
тази сутрин и с двата игрални автомата. Обаче добрите чичковци и лелички от
Метрополитен и Столична община (повечето почетни граждани на София) са
помислили за простия пътник и са осигурили и лично, face to face, обслужване от госпожа на гише, която подобно на игралния автомат
ти дава билетче ако й броиш пари. Е да, ама днес и това не беше случаят.
АпаратА не работи (в червеното кръчгче)
АвтоматЪт временно не работи (в голямото червено кръчгче, малкото червено кръгче показва мястото за пускане на монетки, което, когато автоматЪТ не работи понякога бива залепено с лепило и хартия)Заедно с още неколцина недосетливи като мен граждани, седяхме пред гишето и слушахме как изпод нас се носеше влакче след влакче. Още по-забавното е, че до гишето, в което липсваше персонал, стоеше един младеж, които ни обясняваше, че не можем да минем, щото не можело да си купим билет, щото нямало от кого. Нямаше как да не се зачудя, що този младеж, които беше видимо ангажиран с правата кауза да не се позволи някой да мине гратис, защо не мине зад гишето и да не почне да дава билети на хората.
На финала се появи една госпожа, която с видима досада започна да разпродава насъщната й стока, но у мен, като ползвател на Неговото метро, остави неприятното усещане, че някой саботира това чудо на техническата мисъл – метрото.
