четвъртък, 16 юни 2016 г.

Теория на манипулацията на практика

1-ва лъжа - НАТО прави флот в Черно море срещу Русия
Това, ако беше истина, означава, че сме в обявена истинска война. А ако беше така, дори ту, вече щяхме да сме разбрали.


2-ра лъжа - Румъния, България и Турция трябва да са в основата на този флот
Тъй като няма война, няма флот на НАТО, няма как да сме в основата на такъв. Друг въпрос е, ако Румъния иска подкрепата на Черноморските страни за засилване на НАТО-вското присъствие в региона, за да започне такава инициатива


3-та лъжа - Отказът да участве в този флот (който не съществува) е причина Турция да ни "накаже" като пуска бежанците да "нахлуват" в границите ни
Споразумението за реадмисия между ЕС и Турция няма общо с НАТО, веднъж, и втори път няма как да има общо с несъществуващия флот срещу Русия. Протоколите към Споразумението още не са влезли в сила. Дори не са ратифицирани от турското правителство. Смесването на двете теми, освен опасно, е и свръх неграмотно.


И оттук нататък нещата се развиват бързо. Имаме любими теми за разделение на нацията - Русия срещу НАТО; имаме "вечния враг" - Турция; имаме новата "напаст" - бежанци. И всяка от тези три лъжи заживява собствен медииен живот, или такъв в съюз между две или три.

Ситуацията граничи с комичното. Само че не е. 

Недопустимо е правителството да влиза в обяснителен режим на партенки. Недопустимо е да реагириаме само на инициативите на съсдеите си, а сами да не иницираме нищо. Недопустимо е по-голямата част от т.нар. политически елит да мишкува, за да не ядоса тази или онази по-голяма от нас сила. 

И на края. Това беше опит, доста успешен, за хибридна атака. Ако не бъде погледнато сериозно на него, следващия път може да се усети, чак като се качим на корабите...

четвъртък, 5 май 2016 г.

… изпадам в дисонанс.

От известно време имам чувство за нелепост. То е в особено големи размери, когато родните политически субекти, самонароичли се за патриоти (твърде често неоснователно), заговорят за патриотизъм, родолюбие и гордата ни нация. 

Обаче… изпадам в дисонанс. 

Как сме горда и славна нация, когато самонарочилите са патриоти държат да е населена с потомците на роби? (Роб е човек, който е продаван. Вещ. Собственост. Думата „робство” не отговаря с точност на покоряването на България от Османската империя. Думата „иго” е коректна и в исторически, и в емоционален смисъл) Винаги съм знаела, най-вероятно комбинация от възпитание и образование, че моите корени са сред смелите и предприемчиви българи, които въпреки незавидното си положение под чуждо владичество не са се спрели, не са свели глава и са извоювали свободата си, вярата си и правото да се нарекат горди.

Как сме горда и славна нация, когато самонарочилите са патриоти искат да вдига огради между себе си и съседите си? Дори това да се прави под предтекст, че е за сигурността. Че го правим, за да се „спасим” от нашествието. Не го разбирам, честно. Това, че някакви други страни, било то от ЕС или не, не могат да се справят с проблема, не означава, че гордата и славна нация трябва да се скрие като слаба баба и да се барикадира. Мислела съм си, че гордата и славна нация търси и намира решения, води политика и лидира процеси, а не строи краткотрайни, в исторически и ежедневен план, огради, зад които да се миши.

Как сме горда и славна нация, когато самонарочилите са патриоти искат България да е безгласна буква? Да си траем. Да не ядосаме някого. Да не ядосаме Путин. Да не ядосаме Турция. Да не ядосаме Щатите. Гордата и славна нация държи на своите граждани, защитава техните интереси, независимо дали някой е ядосан от това или не. Гордата и славна нация не си търси покровители. Тя си намира партньори. 

Отказвам да съм роб. Отказвам да съм шубе. И отказвам да бъда покровителствана. Мерси.
Ние сме горда и славна нация. Но политиците ни, в голямата си част, нямат общо с нея.

вторник, 22 март 2016 г.

Равните права означават и равни задължения.



Атаките в Париж ме потресоха. Атаките в Брюксел ме вбесиха. Брюксел, в който, човек и добре да живее, рано или късно попада. Брюксел, който олицетворява Европа. Скучният, подреден Брюксел, който всеки европеец смята по някакъв странен начин за свой. Днес отново нападнаха нас, европейците. И подчертавам НАС. Защото не приемам тези от рода на „заслужиха си го, евротолерастите”, не приемам реплики „казах ли аз” и „знаех си”, не приемам ехидничене върху жертвите на терористични атаки – независимо от цвета и религията на тези жертви.  

Европейските ценности са това, което прави Европа толкова желана, както за нас, така и за стотици-хилядите бежанци и мигранти. Равните права е това, което липсва в онзи чужд свят, от който те бягат. Само че… 

Само че във всяко нещо има баланс. И равните права означават равни задължения. А това някак се забрави.  Или удобно се пропуска. Голяма част от терористите са второ, трето поколение европейски граждани. Само че маргинализирани, озлобени, без образование или поне без качествено такова. 

Съжалявам, ако засягам нечии чувства, само че аз съм убедена, че вече е време за радикални мерки. И то в няколко посоки едновременно: 

образователна и културна интеграция – дошъл си в Европа, ще станеш европеец: задължително научаване на местния европейски език, след което задължително посещаване на местното национално училище. Това с пълна сила важи и за родните, европейски, неинтегрирани малцинства. Което обаче означава и че нашите деца ще учат в клас с циганчета и арабчета. Означава, че критериите за всички трябва да еднакво високи. Равните права, означават равни задължения; 

криминализация и стоварване на цялата строгост на закона върху всеки замесен в трафик на хора. Независимо от коя страна, от кое мнозинство или малцинство са. Стоварване на цялата строгост на закона върху всеки митничар, граничар или друго служебно лице взело подкуп, за да пусне, да си затвори очите или да съдейства на трафикантите на хора. Стоварване на цялата строгост на закона върху всеки корумпиран нисш или висш служител, който съдейства за престъпна регистрация, фалшиви документи и/ли източване на социалните системи на европейските държави;

прекратяване на военните действия в Близкия изток и Северна Африка дори и с цената на военна интервенция от страна на НАТО и други международни организации. Създаване на условия за възстановяване на градовете и държавите, включително и чрез целево инвестиране в образование за инженери, администратори, лекари и социални служители. Инвестиции в образователната и социална инфраструктура. Пълна прозрачност при разпределянето на инвестициите и, отново, стоварване на цялата строгост на закона при целенасочена злоупотреба или некадърно управление на тези средства;

регистрация на всеки един бежанец и мигрант, в момента, в който попадне на територията на Европа или партньорските държави. Отказът от регистрация е равен на екстрадиция… 

Равните права означават и равни задължения. Запазването на мира, запазването на свободата, запазването на Европа, изискват преподреждане на приоритетите и резки, конкретни действия.

сряда, 30 декември 2015 г.

Ако бях зла…



Проблем на годишните равносметки у нас е, че последните от 2 до 5 седмици се случват толкова много без: -умни, -образни, -срамни и –др., че важните и/ли забележителните неща от останалите десет, единадесет месеца, в най-добрия случай, отиват на заден план, но по-често изобщо биват заличавани от паметта ни. 

Искрено и лично… 

… 2015 беше изпълнена емоционално. В положителен, отрицателен, сълзлив, смеещ се и налуден смисъл. Тоест, нищо ново под слънцето. Научих, че мога да не реагирам спонтанно. Но и че това не винаги е най-правилното решение. Научих се, че не е задължително да казвам на всички, какво мисля. Всъщност научих се, че ако не искам, не съм длъжна да правя живота на когото и да било по-лесен. 

Обичам приятелите и близките си. Точка. Това е съобщително изречение. Толкова истински и смислени хора няма как да не бъдат обичани. И за поредна година, наблюдавайки себе си, установих, че изобщо не е добре някой да им разваля комфорта или, не дай, Боже, да им причинява умишлено неприятности. В такива моменти се отприщва неподозиран порой от енергия, която се фокусира в ликвидирането на дразнителя. По тази тема още имам да уча. 

Продължавам да се уча да прощавам и да не съдя. Try walking in my shoes винаги започва да бръмчи в междуушното ми пространство. Невинаги се получава, но и не винаги е нужно… 

За личното – толку… който трябва да знае повече, знае. Или ще разбере. То за това е лично.

За политиката и други демони… 

… или само демони. Щото това тук не е точно политика. По-скоро са партийни интриги и договорки, кални номера и пируети. Малкото политика, която се случи, беше медийно пребита, а после, за всеки случай и удавена в помия. 2015 просто беше поредното доказателство за мен, че не трябва да се съмнявам в инстинктите си. Та вече, когато си кажа „А ето това е един завършен боклук” няма да го поставям под съмнение. Разбира се, приемам, че е възможно понякога да бъркам, но малко се съмнявам.  

Фасадата от сложни и засукани думички, клишета и дефилиране на „нормалността” не е политика. Особено за България. Тук нормалност няма. И изкуствено посадената такава ще се изроди в нещо като нищо. 

Посочването на проблемите, казването на неприятната истина също не е политика, но е основа за такава. 

Отстояването на каузи, воденето на битки, малките и трудни стъпки за устойчива промяна на нещата е част от политиката… 

Но без доверие от лицето електорат това си е чисто търгашество. 

Местните избори показаха някои неща. Когато нямаш властовия, финансов и медиен ресурс, правиш истинска предизборна кампания – човек по човек, проблем по проблем, решение след решение. Хората, които проведоха кампанията по този начин спечелиха много и то не само в краткия срок на този мандат, а в дългосрочен план. Разбира се това е само при условие, че не решат да минат от тъмната страна и да продадат себе си и доверието, което са спечелили, за кратък физически комфорт. 

Очаквано поколението със старо политическо мислене не оцени това. Не и положително, и просто го наказа, или поне се опита да го направи, като всякак се стремеше да изтласка нормалните хора в изолация. Изолацията, май е най-страшната прокоба в днешното политическо пространство в България. Дали това ще стане, предстои да видим. 

За 2016 се надявам да се учим от грешките си. 2015 се научих(ме) да ги признаваме.

Светът е голям и... 

… тъжни неща стават из него. Не е само склонността да запомняме лошото и драматичното. Просто 2015 си беше изпълнена с лошо и драматично. Париж, Дамаск, Багдат… Ирак, Афганистан, Йемен, Нигерия, Пакистан… Средиземно море, граници, бежанци, мигранти и терористи… шок от промяната… 

Хубавото на шока е, че те събужда. И или ще видиш истината, и ще действаш. Или ще изчезнеш. Простичък извод. Сложни са действията. 

Не трябва да забравям и хубавото. Ще ходим на Марс. Не сега де, но натам отиваме. Медицината се развива все по-бързо, чудеса стават почти всеки ден. Въпреки вече споменатия шок хора от различни култури, с различна история, традиции и навици, се учат да комуникират помежду си, да работят заедно. 

…изобщо ме гони един леко налуден оптимизъм, че светът ще стане едно по-добро място… Както е казал класикът „И без петел съмва”.. обаче все някога съмва.. 

Добре, че вече има социалки, та поне те да помнят какво се е случило преди разни пияни хора, които отдавна трябваше да са на топло или поне в миналото, на натролят общественото пространство… и сега, като правя бегъл преглед на годината във Facebook и Twitter си мисля „Добре, че не съм зла”… 

Иначе.. продължаваме напреТ… one more fuckintime

 

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Нови правила или продължаваме с гаврата с демокрацията


Нови изборни правила са нужни. Това е повече от очевадно. И не става дума за критерии кой може и кой не може да е кандидат. Става дума за процедурата за гласуване. Но най-вече става дума за процедурата на броене. Нещата са вързани и се решават също така свързано.

Aз искам:
 

- активна регистрация - всеки, който иска да гласува заявява това си желание до 3 месеца преди изборния ден. И без такива неща като неразбрал, нечул, невидял. Без дописване в избирателните списъци. Да, общинските администрации ще се озорят малко. Да, партиите ще се озорят малко, но не ме интересува. Така няма да се спре с купуването на гласове, но ще ги оскъпи доволно. И ще спре това прибиране на лични карти и документи. И ще вкара в управленските процеси хора, които съзнателно участват в тях като избиратели 

- машинно гласуване - само имена на партии и имена на кандидати. Не приемам довода, че хората са неуки. Щом са нуки, но на възраст, на която могат да гласуват, значи са нарушили основния закон в държавата - Конституцията. Не приемам и това, че възрастните няма да се оправят. За желаещите ще има и хартиени бюлетини, но без номера - само имена. 


- броенето през брой активно регистрирани се отчитат гласувалите дистанционно, машинно и традиционно. При пълна прозрачност. Обмислям варианта с камера и стрийм във всяка секция след приключване на изборния ден. 


След фарса на тези избори, след гаврата с демокрацията, не приемам твърдения от рода на "ограничаване на човешките и гражданските права", "дискриминация" и т.н. След като избирателите са ви важни, ще намерите начин да им обясните идеята за активната регистрация.

Очаквам от хората, за които съм гласувала, в Парламента, ако не да се съгласят на 100 % с моите искания, то поне да ги вземат предвид и аргументирано да ме оборят или да предложат нещо по-добро.


Най-късно след година ще имаме отново избори. И ще избираме държавен глава... който е и главнокомандващ на армията, така че действията трябва да започнат сега.

вторник, 20 октомври 2015 г.

По толкова много причини

снимка Васил Гарнизов



От както разбрах, че един от най-любимите ми хора ще участва отново в състезанието за София, но този път в листата за общински съветници, което прави, да кажем 2-3 месеца, искам да напиша нещо възвишено, мотивиращо и грабващо, което да ви накара да разберете защо Прошко е моят избор и има голяма логика да стане и ваш. 

И горе-долу от толкова време мисля, какво да е то. Хем да е истинско, хем да запазва известна дискретност, щото все пак личните емоции са точно това – лични. Трябва и да е достатъчно човешко, но пък и доволно политическо, а по-възможност да разкрие пред вас експертизата на Прошко като политик, общинар и инженер, без да се налага да използвам думата „визионер”, въпреки че той е точно това. Също така ми се искаше, чрез малко дърварския си стил на писане, да видите неговата доброта, човечност, упоритост и честност. 

За смелост няма да говоря. За да продължаваш да се занимаваш с политика в България, когато целта ти не е личното облагодетелстване, трябва да си смел и донякъде луд, но само в рамките на умерения прогрес. Енергията, с която се заема с проблемите на София, в много случаи ми е непонятно откъде идва. Да се срещаш на ден със десетки хора, да изчиташ стотици страници и пак да се виждаш с десетки хора е нещо, което не мисля, че всеки може. Аз по-скоро да не мога. 

Не ставаш политик през позицията на кандидат, депутат или някаква друга длъжност. Политиката я имаш заложена в себе си. Идва ти отвътре. Наясно си с проблемите, които трябва да се решат и не очакваш благодарности, когато си свършиш работата. Винаги съм казвала, че съм имала възможността да се уча от най-добрите в България. Прошко е един от тях.

Та общо взето това исках да ви кажа. 

Аз в неделя, 25 октомври, ще гласувам с 27/ 2 .  По толкова много причини 


понеделник, 1 юни 2015 г.

Интервю с левия палец на крака ми*



- Здравейте, Вие сте известни като левия палец на крака на М.(точката) (В някои среди позната и като „Добрата фея”), какво Ви накара да заявите кандидатурата си на толкова ранен етап от кандидаткметската кампания?

- Здравейте! Първо искам да Ви благодаря за възможността да се изкажа пред Вашата широка аудитория! Вие сте една от малкото чести и почтени медии (медия?! Бележка на автора), които останаха да отстояват свободата на словото в България! Заявих своята кандидатура, защото не виждам друга алтернатива! Вие виждате ли? Не виждате? Знаете ли защо не виждате!? Защото няма! Тоест за София може да има друга алтернатива, но за мен, като палец на М., и то на левия крак, няма друга алтернатива да се прочуя… да заявя своите управленски приоритети де.

- Какви са те? Какво ще предложите на жителите на град София?

- Много ви благодаря за този въпрос! Наистина много! Това вече е сериозен разговор, защото до сега всички се занимаваха само с моят личен живот, който е дълбоко скучен дори и на мен…

- ..  да се върнем на приоритетите все пак…

- .. Ох, да! Отплеснах се. Първо ще се явявам всеки ден по четири (4) телевизионни канала с национално покритие, за да затвърдим усещането за моята значимост и това, че съм значим, защото съм аз. Второ, всички, които носят маратонки на босо или, ужас представете си, сандали с чорап, да бъдат въдворени в концлагери в района на завод „Кремиковци”. Така, освен че ще се превъзпитат, ще се подобри и естетическия вид на града. Трето.. 

- И трето ли има?

- Ами всъщност не, но пък все нещо трябва да кажа.. 

- Да, като го казахте, не е ли странно палец да дава интервю?

- Ами замислете се. Вие сте кестена, който ми взима интервюто. Аз съм просто един палец

Кой схванал сарказма – схванал. Който не е… да чака интервю с опонента – десния палец. 

*/нямаше да направим това "интервю" ако в рамките на последните 24 часа семейният кръг на лицето Николай Бареков не беше наводнил медийното пространство, в това число БНР и БНТ, с личните си участия и … да кажем налудни и граничещи с расизъм идеи, както и пръскане на плодовете на манията за собственото им величие/